РАЗПРАЩЯ̀ВАМ СЕ, -аш се, несв.; разпращя̀ се, -ѝш се, прич. мин. св. деят. разпращя̀л се, -а се, -о се, мн. разпращѐли се, св., непрех. Започвам да пращя силно. Скоро буен висок пламък се разпращя в огнището, сякаш искаше да изхвръкне нагоре из комина. Т. Харманджиев, КВ, 449. Едва бях започнал с песента, когато Т. се намеси с дебелия си глас, от който наистина биха се разпращели мачтите. Вл. Мусаков, РД (превод) [еа].